Докладът представя накратко качеството на бензиновите и дизеловите горива, използвани за автомобилен транспорт в ЕС, според изискванията на Директивата относно качеството на горивата, базиран на информацията, докладвана от страните-членки за 2014 г. Европейските страни-членки трябва да вземат проби от горива всяка година за анализ на техническите характеристики на бензиновите и дизеловите горива, продавани на тяхна територия, за да гарантират, че са в съответствие с Директивата относно качество на горивата.
Докладът анализира развитието на транспортния сектор (товарен и пътнически) и натиска, който оказва върху околната среда от 2000 г., включително влиянието на икономическата рецесия през 2008 г. Той използва последните налични данни, за да оценят ключовите тенденции, мерки и цялостен напредък в достигането на целите. Като заключение се посочва, че фундаменталната декарбонизация на транспортния сектор ще изисква не само технологични решения, но и политики, които да стимулират значителни промени в поведението, включително правилно определяне на цените на транспортните услуги и подходи за планиране, които стимулират употребата на устойчиви видове транспорт.
Градовете имат основна роля в намаляване на употребата на ресурси и развитието на модел на кръгова икономика.. В общи линии общините предоставят комунални услуги и осъществяват контрол в сферата на обслужването за гражданите и бизнеса, сфери, които основно употребяват ресурси и енергия, и водещи до отделяне на емисии и образуване на отпадъци.. Местните власти имат капацитет за прилагане на решенията на няколко различни нива. Този доклад анализира както въпросите за търсенето така и за предлагането на ресурсите. Той е разделен на две части: първата е посветена на това как да се избегне, предотврати и намали употребата на ресурси; втората е насочена към повторна употреба рециклиране и „използване“ на първични природни ресурси.
Коментар за България
Urban sustainability issues - What is a resource-efficient city?/ Устойчиво развитие на градовете – Какво означава ресурсно-ефективен град?
Докладът представя концепцията за градски метаболизъм, модел за кръгова икономика и ролята на „компактността“ в ресурсната ефективност на града. Градовете се нуждаят от природни ресурси и енергия, за да поддържат дейности и ежедневния живот на градското население. Въпреки това, съществуват възможности както за намаляване на употребата на ресурсите, необходими за поддържане на градския живот, така и за намаляване на отпадъците и емисиите. Градът моделира начина на живот, работата и движението, а „компактните“ градове предлагат добър потенциал за намаляване на зависимостта от природните ресурси и енергията. Градското планиране, базирано на визия за бъдещето и оформено съвместно с местните заинтересовани страни, е ключов фактор към повишаване на гъстотата на градските райони.
Коментар за България
Urban sustainability issues - Enabling resource-efficient cities/ Устойчиво развитие на градовете – „Регламентиране“ на ресурсно-ефективните градове
Преходът към ресурсно-ефективно общество не е само въпрос на технологична промяна, а и на промяна в системата. Това е процес, който предполага фундаментални промени в управлението, икономиката, социалната структура, култура и практиките на социалната система. Този доклад анализира предизвикателствата и възможностите за „регламентиране“ на ресурсно-ефективните градове.
Докладът „Предотвратяване на образуването на отпадъци в Европа – състояние през 2014 г.“ е вторият от серията годишни прегледи на програмите за предотвратяване на образуването на отпадъци в Европа, както е предвидено в Рамковата директива за отпадъците. Европейските страни-членки имат задължението да приемат програми за предотвратяване на образуването на отпадъци, а ЕАОС да извършва преглед на прилагането им. В тази връзка, този доклад представя сравнение между програмите, включително техните обхват, цели, индикатори и включени политики. Анализът е допълнен с представянето на редица примери за добри практики от 27-те разгледани програми.
Коментар за България
Информация, докладвана от страните-членки, съгласно Регламента на ЕС относно механизма за мониторинг. Докладът представя синтезирана информация от 2015 г. на страните-членки, относно политиките и мерките за смекчаване на последиците от изменението на климата (PaMs). Той цели да предостави преглед на основните характеристики на изпълнението на мерките и политиките, приети или планирани от страните-членки като цели, типове, целеви сектори, отговорните за тяхното изпълнение и др.
Коментар за България
Коментар за България
Annual European Union greenhouse gas inventory 1990-2013 and inventory report 2015/ Годишна инвентаризация на парникови газове на ЕС 1990 - 2013 г. и доклад за инвентаризация 2015 г./
Докладът представя годишните емисии от инвентаризацията на парниковите газове в ЕС към Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата. Документът представя емисиите на парникови газове между 1990 г. и 2013 г. за 28-те страни-членки на ЕС според Междуправителствения комитет по за изменение на климата (IPCC).
Monitoring CO2 emissions from new passenger cars and vans in 2014 /Мониторинг на емисиите на въглероден диоксид от нови автомобили и микробуси през 2014 г./
Linking in situ vegetation data to the EUNIS habitat classification: results for forest habitats /Обвързване на in situ данните за растителност с Европейската информационна система за природата: резултати за горските местообитания/
Spatial analysis of Marine Protected Area networks in Europe's seas /Пространствен анализ на мрежата от защитени морски територии в европейските морета/
Коментар за България
Коментар за България
Коментар за България
23 юли 2015
Докладът представя ревизиран преглед на доклада на ЕАОС за европейското биоразнообразие от 2010 г. Повторният преглед се налага, тъй като типологията на екосистеми, използвана в доклада от 2010 г., е била променяна от работните групи от експерти по биоразнообразие. Новият доклад осигурява факти и фигури за състоянието и тенденциите на различните компоненти на биоразнообразието и екосистемите, преизчислени и приведени в съответствие с новите типологии на екосистеми.
Коментар за България
Коментар за България
Сигнали от 2015 г., фокусирани върху климатичните промени: Нашият климат се променя. Глобалните средни температури и морските равнища се повишават, количествата на валежи се променят, а екстремните метеорологични явления стават все по чести и тежки. В серия от кратки статии и интервюта, Сигнали на ЕАОС, 2015 г. е представен обзор на причините за климатични промени, какво води до промени в климата и какво влияние оказват климатичните промени върху човешкото здраве, околната среда и икономиката.
Основната цел на доклада е да даде оценка дали европейските морета са в добро състояние, чисти и продуктивни. Това са трите основни аспекта от основния инструмент за морска политика на ЕС – Рамковата директива за морската стратегия, които са свързани със състоянието на морските екосистеми и човешкия фактор за промени в екосистемите. Тази оценка включва и идентифициране на основните предизвикателства за устойчивост, засягащи нашите морета и как ЕС отговаря на тези предизвикателства. В доклада се посочва, че ЕС не е на път да осъществи амбицията си за постигане на устойчиво използване на моретата, въпреки че има пълната власт да го направи чрез своя набор от политики и знания. Този доклад също засяга темата как дългосрочният преход към устойчиво развитие може да се постигне посредством наличните политики и знания.
Предизвикателствата на околната среда се увеличават през десетилетията, което изисква паралелна адаптация на информационните потоци и тяхната оценка. Ключовите цели на ЕАОС в периода 2014-2018 г. са както следва: да бъде основен източник на знание на европейско ниво, осъществявайки изпълнението на европейски и национални политики по околната среда.
Коментар за България
Докладване от държавите-членки в съответствие с Директива 2001/81/EC на ЕП и Съвета от 23 октомври 2001 относно националните тавани на емисии за атмосферни замърсители.
Коментар за България
Този доклад резюмира приноса на ЕАОС към цел 2, дейност 5 „Картиране и оценка на екосистемите и екосистемните услуги“ за изпълнението на Стратегията за биоразнообразието до 2020 на ЕС, Стратегията на ЕС да достигне целите по Конвенцията за биоразнообразието (ООН, 2010). Европа става по-зелена , но в същото време губи биоразнообразие. Поне един на всеки три вида в Европа е застрашен от изчезване. Много екосистеми са изтласкани само към една услуга – основно хранителната промишленост, за сметка на други услуги, които по принцип предоставят. Стратегията на ЕС за биоразнообразието 2020 г. цели поддържането на „здрави“ екосистеми, които са богати на биоразнообразие и осигуряват множество услуги за човешкото благосъстояние.