Въпроси и отговори:
  1. Кои са основните източници на замърсители на атмосферния въздух в България?

Отговор: Основните източниците на замърсители на атмосферния въздух биват природни и антропогенни. Сред значимите антропогенни  източници на замърсители в страната са битовото отопление на твърди горива (въглища и дърва), автомобилния транспорт,  промишлеността, производството на електро- и топлоенергия от ТЕЦ, строителните и ремонтни дейности. Разпределението на дела на различните източници на замърсяване варира в различните населени места.

  1. Кои са основните замърсители на атмосферния въздух?

Отговор: Основните замърсители на атмосферния въздух са: фини прахови частици (ФПЧ), озон, серен диоксид, азотни оксиди, въглероден оксид и бензен.

Вредните вещества във въздуха могат да се разделят на две категории – първични и вторични замърсители. Първичните замърсители постъпват в атмосферата от комин, друго изпускащо устройство или се емитират неорганизирано. Вторичните замърсители се формират в атмосферата в резултат на окисление и трансформация на първичните газови емисии.

Oсновен проблем за качеството на атмосферен въздух както за столицата така и за страната е замърсяването с фини прахови частици. През отоплителния сезон емисиите на ФПЧ10 са основно от изгарянето на твърди горива за отопление в домакинствата. Емисиите в съчетание с неблагоприятните метеорологични условия (температурна инверсия, мъгла и безветрие) способстват за задържането и натрупването на ФПЧ в ниския приземен слой. Наличието на валеж и вятър способства за разсейване на праховите частици и естественото самопричистване на въздуха.

 

  1. Къде мога да открия информация относно здравния ефект от замърсяването?

Отговор: Всеки един от измерваните замърсители влияе по различен начин върху човешкото здраве. Под всяка графика, представяща стойностите на концентрацията на даден замърсител, в информационната система има линк „Въздействие върху човешкото здраве“ към здравния ефект от замърсяването.

 

  1. С кои нормативни документи се регламентират нормите за основните замърсители на атмосферния въздух?

Отговор: Нормите за основните замърсителите на въздуха са определени от Националното и Европейското законодателство и са различни за различните замърсители. Нормите за фини прахови частици (ФПЧ10 и ФПЧ2.5), озон, серен диоксид, азотен диоксиди, въглероден оксид, бензен и олово могат да бъдат намерени в Наредба № 12 от 15 юли 2010 г., както и в секцията пределно допустими концентрации (ПДК)  в информационната система.

  1. Има ли средночасови норми за ФПЧ10 и ФПЧ2,5?

 

Отговор: Не. Съгласно Наредба № 12 от 15 юли 2010 г. нормите за ФПЧ10 са средноденонощна и средногодишна, а нормата за ФПЧ2,5 е средногодишна.

За по-голяма нагледност относно тенденциите по отношение на ФПЧ10, при изискване на справка за средночасовите стойности на концентрацията на този замърсител за даден период, под нея ще се визуализира и справка за часовите стойности за последните 24 часа. При изискана справка за средноденонощните стойности за избран период ще се визуализира и  справка за последните седем дни.

 

  1. Кога мога да разбера дали има превишение на средноденонощната нормата за ФПЧ10?

Отговор: Когато измине денонощието, се извършва проверка на достоверността на данните, след което те се осредняват (0 до 24 часа) и се сравняват със средноденонощната норма. Ако има превишение на нормата, то се отразява на страницата на ИАОС, в ежедневния бюлетин за КАВ.

 

  1. Как мога да разбера дали в годишен аспект има превишение на нормата за ФПЧ10?

 

Отговор: След проверка за достоверност и верифициране на данните, те се осредняват за една календарна година, сравняват се със средногодишната норма и се публикуват в годишния бюлетин за качество на атмосферния въздух (КАВ) на страницата на ИАОС.

 

  1. Защо не се визуализират всички станции и всички параметри, които са част от Националната система за мониторинг на КАВ?

 

Отговор: В някои от пунктовете, които са част от Националната система за мониторинг на КАВ, пробовземането за всички или за част от замърсителите се извършва ръчно с последващ химичен анализ. За това е необходимо допълнително технологично време и информацията за нивата им не постъпва в реално време в базата данни. Информацията за нивата на ФПЧ10 и ФПЧ2.5 (от ръчните пунктове), оловни аерозоли, арсен, кадмий, никел и полициклични ароматни въглеводороди се предоставя в тримесечните и годишните бюлетини за състоянието на въздуха в страната и в Националния доклад за състоянието на околната среда.

За шест от станциите, които измерват ФПЧ10 с автоматичен анализатор, средночасовите справки за този показател не се визуализират. Това са АИС Възраждане – Русе, АИС Изворите – Девня, АИС жп гара – Враца, КФС Рожен, АИС СОУ Ангел Кънчев – Варна, АИС Меден Рудник – Бургас. Причината за това е, че пробовземането е 24 часа и отчетената стойност е една за денонощие.

 

  1. Защо нямам станция за мониторинг на КАВ и в моя град?

Отговор: Съгласно изискванията на националното и европейско законодателство територията на страната е разделена на шест Района за оценка и управление на качеството на атмосферния въздух (РОУКАВ) – Столичен, Пловдив, Варна, Северен/Дунавски, Югозападен и Югоизточен. Анализът на данните за качеството на атмосферния въздух (КАВ) се извършва по райони, като се отчита спецификата на всяко населено място, в което се извършва контрол. Изискването за определен брой пунктове по замърсители спрямо населението на РОУКАВ е в зависимост от регистрираните концентрации, измерени от станциите за мониторинг и дали те превишават определените нормативно горен или долен оценъчен праг (ГОП и ДОП). Пунктовете в националната система за мониторинг на КАВ напълно покриват изискванията за брой пунктове по съответните замърсители в районите.